Дора Ел Изар - Автор на книгата "Съединение", изд. "Трешън Прес"

Разкажете ни за себе си. С какво се занимавате и Вашата професия има ли връзка с книгите и света на литературата?

Казвам се Дора Кохенова-Елизарьева. Родена съм в София, доста отдавна, което беше май оня ден – на Средлетния празник, някъде около Еньовден. Тогава слънцето е силно, нощта къса, но аз обичам нощта – приказното време. Приказки са ми чели и сама съм чела, чак докато завърших училище, което, между другото, вече не съществува– Национално Средно Училище по Културата. Гълъбче му беше емблемата, но то отлетя и замина за Италия, стана нещо съвсем различно – Италиански Лицей, след като аз завърших. Ние бяхме експериментът, нещо по средата - такова едно поколение е нашето. Все пак за мен беше привлекателна тази стара култура и учих Италианска филология в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Тук обаче, в странните времена в края на 90-те, когато компютрите и интернетът бяха все още „допотопни” и нямаше разни програми за обмен, някак си се учеше „откъснато” от средата, или поне аз така го почувствах, та и аз се откъснах: работих различни неща, срещах се с различни интересни хора, а сега се занимавам с малък семеен бизнес и пак общувам с много и най-различни хора, което е страхотно. Относно връзката с книгите, мисля, че всяка професия има връзка със света на книгите и литературата. Та нали те са написани за този живот, пълни са с живот, който авторът е видял и почувствал и в ежедневието, характерите на героите са донякъде характери на истински хора, допълнени от фантазията на писателя. Аз не съм писател, даже мисля, че да бъдеш професионален писател е нещо като недостатък, защото си задължен да пишеш, обаче писането изисква вдъхновение, контакт с Музите… Не става да си изпиеш кафето и да започнеш да пишеш от 9 до 5. Даже при мен се получава повече през нощта, когато внезапно се събуждам и разни думи се въртят в главата ми, или докато върша някакви обикновени неща – ходя, мия чиниите или карам кола. Аз съм по-скоро Съзерцател.

Каква е Вашата история с книгите? Какво Ви кара да ги четете? Кои са любимите Ви жанрове?

Историята ми с книгите: те за мен са нещо като лавина, която ме завлича и колкото повече чета, толкова повече искам да напиша своята версия за живота, своята приказка. Но пък колкото повече пиша, толкова повече искам да чета - омагьосан кръг. Всичко започна на шега и от скука (обаче, ако трябва да съм честна и преди бях правила тайни опити, непоказани никому) – аз съм от ония „Ковидните” творци. Ето, във всяко лошо нещо има и зрънце хубаво.

Любими жанрове са ми историческия роман, фантастиката и някои фентъзи романи, както и такива, на които не може точно да се определи жанра. Чета и доста научно- популярна литература насочена към история и история на културата, митология също. Всъщност всякакви жанрове, поезия и разкази харесвам, стига да е написано добре. Силно ме впечатлява т.нар магически реализъм като стил.

Коя е любимата Ви книга? Кой е любимият Ви автор? Защо?

Любими книги... хмм... По-добре любими автори. Трудно ми е да определя една или няколко книги като любими. Според възрастта, разбира се, но има такива, които винаги ще харесвам. От приказките – Николай Райнов, Вилхелм Хауф, Ръдиърд Киплинг, Е. Т. А. Хофман, Джани Родари, Андре Мороа. По-късно, в тийнейджърските години, преминах през някои "по бунтовни" и алтернативни: Едгар Алън По, Братя Стругацки, Карел Чапек, Гогол, Клифърд Саймък, Бодлер, Малдорор, Борис Виан, Кърт Вонегът. От българските автори много харесвам Радичков и Валери Петров. После преминах към Маркес, селма Лагельоф, Жоржи Амаду, Марио Варгас Льоса, Булгаков, но и Дъглас Адамс и Тери Пратчет – обожавам тънкия хумор, особено черния!

Харесвам и поезия, но не съвременна. Най-модерните поети, които ми допадат са Маяковски, Вапцаров, Карл Сандбърг, Христо Фотев донякъде – все от 30-те години на ХХ век.

Какво Ви вълнува най-много в бъдещето на литературата? Виждате ли някакви новаторски тенденции или промени в индустрията?

Явно съм старомодна, но не харесвам електронните книги и ми е трудно да чета литература от екранче. Да, може би е по-лесно да събереш книги, заемащи цяла стена вкъщи в едно джобно устройство, но усещането за "книжното тяло" за мен е истинско, вълшебно и неповторимо за всяка книга. Често помня как изглеждат корици, какъв е бил шрифта, хартията, подредбата на страниците, заглавията на главите, илюстрациите – те са индивидуалност и плът, като на истинско човешко тяло. Мисля, че не винаги новаторството и т.нар. прогрес са позитивни, въпреки че на нас ни се втълпява, че е така и се очаква безрезервно за се съгласяваме.

Какви са Вашите мисли за ролята на литературата в обществото?

Бъдещето на литературата е... че има бъдеще. Ще има експерименти, както винаги е било, но все пак мисля, че класическите варианти ще надделеят. Сега техниката позволява всичко да се издаде в някаква форма и според вкуса на "потребителя" – един иска да чете старомодната книга, друг да слуша аудиозапис на книгата, трети предпочита в електронен вариант, важното е да бъде качествено и съдържанието и външния вид. Абсолютно не харесвам аудиокнигите, защото никога гласовете, интонацията и тембъра не са такива, каквито аз си ги представям за героите. Доколко филмът може да измести книгата… не знам, различни са, зависи от уменията на писателя и на режисьора, но филмите направени по книги често създават изкривени представи, а и трябва да вместят съдържанието в относително малко време, а това не винаги е възможно и се губи изразността. Думите са едно, образите друго. В думите мисля че може да има повече и по-богати асоциативни препратки, отколкото в образите.

.......

Повече информация, както и откъс от книга "Съединение" можете да откриете в уебсайта на изд. "Трейшън Прес" - thracianpress.com

"Съединение" - Дора Ел Изар