Ирина Стоянова - Автор на книгите "Сладко от смокини" и "Разкази"

Разкажете ни за себе си. С какво се занимавате и Вашата професия има ли връзка с книгите и света на литературата?

Занимавам се с писане от ученичка. Завършила съм Хуманитарна гимназия с профил „Литература и български език”, като посещавах допълнителни часове по „Журналистика”. Пишех статии и стихотворения за училищния вестник, по-късно и за други издания. Юрист съм по професия, доколкото наблюдавам в последно време доста юристи се увличат по писането на художествена литература, явно правото и изкуството имат много общо, най-малкото умението да боравиш с думите. Към днешна дата имам публикации в алманаси и сборници с разкази и стихотворения, имам издадена една самостоятелна стихосбирка.

Каква е вашата история с книгите? Какво Ви кара да четете? Кои са любимите Ви жанрове?

Историята ми с книгите започва от бебешката количка. Майка ми казва, че стига да съм имала книга в ръце, тя е нямала никакви грижи да си върши домакинските задължения или да си пие спокойно кафето с приятелки. Та четенето е любов от пръв поглед за мен. Обожавам миризмата на книги, макар, че последните години чета и електронни такива. Чета всякакви жанрове, стига книгата да успее да ме грабне. Макар че понякога трябва да се даде шанс на книгата и след стотната страница – сещам за „Изворът” на Айн Ранд или за „Малък живот” на Ханя Янагихара – първоначално ме измъчиха, но се оказаха прекрасни книги. Харесвам и стихове – имали сме/имаме прекрасни български поети – Христо Фотев, Добромир Банев, Вапцаров ми е много любим; обожавам да чета и Пратчет – така че аз съм разнообразна откъм предпочитания.

Коя е любимата Ви книга? Кой е любимият Ви автор? Защо?

Любима книга – „Пипи Дългото Чорапче” категорично. Най-вдъхновяващата книга, която съм чела като дете и която препрочитам и сега от време на време. Най-смелото и силно момиче, което ми показва, че няма невъзможни неща. Иначе любими автори – Сафон, Бакман. На Бакман съм изчела абсолютно всичко, което съществува в превод на български език. Така леко се леят думите от него, че са като песен. А Сафон притежава уникалното свойство да пише толкова образно и живо, че още си представям кадри от книги, които съм чела преди много години.

Какво Ви вълнува най-много в бъдещето на литературата? Виждате ли някакви новаторски тенденции или промени в индустрията? 

Наблюдавам, че се появяват все повече млади български автори, които пишат добре. В момента се сещам за Мартин Колев и Йоанна Елми. И, всъщност, смятам, че хората четат, въпреки статистиките от проучванията, че е точно обратното. Дори текстовете на песни станаха доста по-смислени. Просто е по-трудно да те видят и забележат големите издателства. Пък да не говорим за издаване на стихосбирки. Иначе наблюдавам тенденция за завръщане на мода книгите-игри.

Какви са Вашите мисли за ролята на литературата в обществото?

Смятам, че литературата е само за някои хора. За тези, които могат да я посрещнат с отворени обятия и да живеят чрез нея. Но литературата е важна, за да се развиваме като общество, да не циклим на едно място.

Какво бихте казали на хората, които не четат?

Това е техен избор, няма какво да им кажа.

---

Повече информация за книга "Разкази" можете да откриете тук:

Книга "Разкази" - Ирина Стоянова