Кристина Каньова, автор на книгата "Преследвачът на души", изд. "Трейшън Прес"

Разкажете ни за себе си. С какво се занимаване и Вашата професия има ли връзка с книгите и света на литературата?

Казвам се Кристина Каньова, на 17 години и съм ученичка в НПГПТО „М. В. Ломоносов“. Животът ми не е пълен без семейството и приятелите ми, без книгите и всичките ми хобита. Освен четенето и писането, другата ми най-голяма страст е киното. Едно от хобитата ми в момента е да създавам късометражни филми като извънучилищна дейност. Друго мое хоби е фотографията. Накратко казано - аз съм си човек на изкуството. Всяко едно от тези неща ме изгражда, всяка една страница – и прочетена и написана – е нова емоция за мен, цял нов свят.

Каква е вашата история с книгите? Какво Ви кара да четете? Кои са любимите Ви жанрове?

Моята история с литературата е доста голяма част от целият ми живот. В четвърти клас беше първата ми стъпка към писането. В пети клас беше втората. В пети клас също преоткрих четенето и се влюбих в жанровете романтика и фантастика. До днес те са ми любими. Жанрът тъмна романтика вече леко предхожда романтиката, но това не ги прави по-малко любими за мен. Какво ме кара да чета? Когато свърша една книга аз съм изживяла един цял живот заедно с нея. А само като да си помисля, че това няма да се повтори, пробужда една паника в мен. Тази паника, че аз няма да изживея още хиляди животи през моя един, ме кара да чета още и още. Това е моето опиянение – книгите.

Коя е любимата Ви книга? Кой е любимият Ви автор? Защо?

Любима книга не бих казала, че имам, тъй като е адски трудно да си избера само една. Но мога да кажа по една от всеки от любимите ми жанрове. Фантастика – „Двор от сребърни пламъци“ от Сара Дж. Мас, тъмна романтика – „Сумрак“ от Пенелъпи Дъглас, романтика – „Вселената на раменете ми“ от Дженифър Нивън. Те са едни от най- любимите ми, защото всяка ме е карала да тръпна от желание да знам какво ще стане с героите, да знам какво ще направят, да се запитам аз какво бих направила, ако бях на тяхно място. Всяка от тях има урок в себе си. Книгата не е просто хартия, тя е всяка моя глътка въздух и тези книги са точно това. От момента, в който ги прочетох - няма ден, в който да не се сетя за техните герои.

Какво Ви вълнува най-много в бъдещето на литературата? Виждате ли някакви новаторски тенденции или промени в индустрията?

Това, което забелязвам е, че все повече тинейджъри, също като мен, започват да четат, че дори и да пишат. Това може само да ме радва.

Какво бихте казали на хората, които не четат?

Бих им казала: "Какво чакате?" Хващайте някоя книга и почвайте! Само губите с това, че не четете. Това не е скучно, тъпо или каквото си мислите, а е вълшебство! Ако не вярвате в магии, тогава в какво изобщо вярвате?