Никол Николова - създател на блога Catwolf's Writing

Казвам се Никол Николова, създател на блога Catwolf's Writings. 

Разкажете ни за себе си. С какво се занимавате и Вашата професия има ли връзка с книгите и света на литературата?

Занимавам се с книги основно вече повече от 7 години. През 2017 година започнах работа като продавач-консултант в голяма верига книжарници и в следващите години се развивах и издигах във фирмата - през супервайзър до управител, а след това и в маркетинг отдела като специалист по създаването на съдържание. Към момента съм в майчинство и отглеждам моето момченце, но книгите продължават да са огромна част от живота ми. От 7 години поддържам и блога за ревюта Catwolf's Writings и прилежащите към него социални мрежи. Откакто имам дете, голяма част от книгите, за които пиша, са детски.

Каква е вашата история с книгите? Какво Ви кара да четете? Кои са любимите Ви жанрове?

Като се замисля, книгите присъстват от живота ми още от съвсем малка. Спомням си как моята баба ми четеше винаги, докато ме хранеше. Но самата аз не четях кой знае колко в първите години, след като се научих. Някъде в 3 клас вниманието ми привлече "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада", но иначе не харесвах задължителните от училище книги и не исках да ги чета, но пък харесвах много енциклопедиите. 

За мен всичко се промени чак в 7 клас, благодарение на една голяма мания по "Властелинът на пръстените". Бях гледала филмите вече безброй пъти, знаех всичко наизуст и имах нужда от още. Така стигнах до книгите на Дж. Р. Р. Толкин - 1000+ страници, които четох в продължение на месеци, но от тогава не съм спирала да чета. Имало е години, в които съм прочитала над 100 книги и такива, в които съм се задоволявала с 30-40, но литературата е много важна част от живота ми.

Коя е любимата Ви книга? Кой е любимият Ви автор? Защо?

За любим автор винаги определям Стивън Кинг, защото книгите му ми повлияха много силно и то в положителна насока още когато бях на 15-16 години и ми дадоха един творчески тласък, който все още поддържам, макар и по-рядко вече да посягам към книги на автора. Но пък ги колекционирам с най-голямо удоволствие и вече съм събрала 81 екземпляра.  

Любими книги ще си позволя да кажа две - "Бьорнстад" на Фредрик Бакман заради начина, по който е засегнат и описан хокея вътре, за борбите на спортистите, въобще заради всичко, свързано с хокея в малкото шведско градче. Тренирах водна топка в продължение на над 7 години и тази книга ме връща към този хубав период от живота ми. 

Втората книга е "Часът на чудовището" на Патрик Нес. Обожавам начина, по който са представени механизмите за справяне с болката и приемането на личната истина, дори тя да е трудна и тежка за признаване. Понякога да признаеш пред себе си истината е най-трудното нещо, което можеш да направиш. Но е необходимо.  

Какво Ви вълнува най-много в бъдещето на литературата? Виждате ли някакви новаторски тенденции или промени в индустрията? 

Следя книгоиздаването от близо от 2017 година и ми е много интересно всичко, свързано с литературата и книгите. Виждам как се променят тенденциите, виждам как се развиват издателствата, радвам се на различни маркетингови стратегии, както и на силни бранд присъствия, които се налагат на пазара. Малки издателства растат все повече благодарение на подхода си към аудиторията, а някои от по-големите като че ли губят позиции, поради липсата на съвременен подход. Така го виждам аз. 

Светът се променя стремглаво и, за да не изоставаме, трябва да се променяме с него. Това, разбира се, важи и за книгоиздаването.

Какви са Вашите мисли за ролята на литературата в обществото?

За мен литературата е изключително важна. Смятам, че тя е ценна за обществото, защото разширява мирогледа и дава възможност на хората по-добре да разбераме света, в който живеем. Благодарение на книгите можем да опознаваме чужди и далечни култури. Можем да надникваме в историята. Можем да видим света през погледа на човек с различна сексуална ориентация. Можем да се въплатим отново в дете или в старец. Можем да осмислим различни идеи и концепции. Можем да развихрим въображението си. Много неща можем, благодарение на литературата. Тя дава свобода да избираме в какъв свят да се гмурнем. Реалността не е чак толкова гъвкава. 

Какво бихте казали на хората, които не четат?

Далеч съм от мисълта, че мога да убедя нечетящ човек да отвори книга. Особено в допаминовия свят, в който живеем. Но книгите дават простор, дават свобода, дават бягство от ежедневието. 

Но най-ценното може би е в това, че развиват въображението. А то далеч не ни е необходимо само, за да фантазираме. Всъщност, то стои в основата на креативността, а тя ни помага да вършим ежедневни задачи по възможно най-добрия възможен за нас начин, и да намираме по-лесно решения за проблемите си.

Catwolf's Writing