Бела Харитова - съавтор, "Самодива" - истини и легенди | част II

Разкажете ни за себе си. С какво се занимавате и Вашата професия има ли връзка с книгите и света на литературата.

Казвам се Бела Александрова Харитова, арабист съм по образование, но от дълги години се занимавам основно със сценични танцови изкуства под разнообразни форми, сред които съвременен танц и аржентинско танго, което и преподавам. Дотолкова доколкото съм завършила филологическа дисциплина, може да се каже, че образованието ми е помогнало да се задълбоча в езика като структура, изразно средство и творчески инструмент. Разглеждам танца като своего рода език, който предава специфичен смисъл и съдържание. Той е вид движенческа поезия със собствен ритъм, мелодика, образност и въздействие. Изкуствата са свързани и се преплитат и преливат едно в друго. Една книга би могла да бъде разглеждана или усетена като представление или филм, както и една танцова миниатюра би могла да бъде възприета и преживяна като стих. Книгите, също като сценичното пространство, са свят в света, където времето тече по различен начин и се случва нещо трудно определимо, но

трансформиращо и одухотворяващо за онзи, който се потапя в тях с отворени сетива.

Какава е Вашата история с книгите? Какво Ви кара да четете? Кои са любимите Ви жанрове?

Обичам да чета. Като дете открих колко е хубаво. Това е нещо, което ме е карало да се пренасям в друг свят, да мечтая, да откривам нови неща, стимулирало е въображението ми, носило ми е емоционални преживявания и нова информация и е обогатявало вътрешния ми свят. Давало ми е различна гледна точка, по-широк поглед и удоволствие, понякога примесено с по-горчиви или солени нотки. Всеки път, когато попадна на хубава книга усещам всички тези неща. Не мога да кажа, че имам любими жанрове. По-скоро ме интересува перото. Ако усетя, че ме дърпа, че ме очарова, всмуква, че ми говори и влияе по някакъв начин, че има какво да ми каже или да нарисува, тогава искам да чета още.

Коя е любимата Ви книга? Кой е любимият Ви автор? Защо?

Нямам любима книга, нито любим автор. Но има книги, които имат специално място, може би защото освен, че са прекрасни книги, съм ги чела в точния момент. Но добрата книга е нещо, което можеш да препрочиташ в различни моменти от живота си и винаги ще намираш нещо в нея. Много обичам „Малкият принц“ заради нежността и съчувствието, с която е написана, заради чувствителността и тъгата и обичта между страниците. Харесвам Екзюпери и неговият мек, ненатрапчив и непретенциозен начин, по който говори за най-дълбоките и важни неща и докосва. Харесвам Достоевски, Булгаков, Оскар Уайлд, Джек Лондон и О‘Хенри и Харуки Мураками, Тумас Транстрьомер, Емили Дикинсън и още толкова много автори. Невъзможно е да се избере един автор или една книга или един жанр. Има твърде много нюанси, твърде много възможности да се изживее света.

Какво Ви вълнува най-много в бъдещето на литературата? Виждате ли някакви новаторски тенденции или промени в индустрията?

Литературата, подобно на всички останали изкуства търси, експериментира, рискува и се изменя. Не бих могла да кажа, че съм наясно с тенденциите в индустрията. Може би забелязвам, че има преплитане на жанрове, че границите са по-размити и свободни, че има някакво противопоставяне на подходи и естетика. В поезията например има сякаш някакво отричане на класическото стихосложение като остаряла форма за автентичен израз, може би също и стремеж към оригиналност, която понякога въздейства и поставя въпроси, а друг път се превръща в самоцел или мода. Също забелязвам някакво взаимоотричане. Автори, които се харесват на широката публика, са критикувани от литературоведи, че използват клиширани, повърхностни и с нищо необогатяващи литературата способи, която критика за съжаление има своите основания.

От друга страна, така наречената висока литература, често предизвиква неприязън сред същата тази широка публика, заради претенциозността, осъждането, високомерието и елитарността, които я придружават и липсата на информация за какво всъщност изобщо става дума. Тук също понякога е трудно да се каже с положителност кое е стойностен текст и кое мода. Няма мост между тези две положения и от това страдат както литературата, така и читателите. Има потребност и място както за развлекателни четива, така и за съдържателна литература. Има място дори за чиста емоционална експресия и арт терапия, която намира своята публика основно в социалните мрежи. Нейната литературна стойност също е под въпрос. Но светът се променя и е залят от толкова много информация, че започва да става трудно да се прецени кое какво е. На всички ни се открива възможността да пишем, да се изразяваме, дори да издаваме книги и това има своите разнообразни ефекти, които тепърва ще се разгръщат. Един от тези ефекти е падането на качеството, за сметка на количеството и превръщане на изкуствотото в маркетингов продукт с панделка. От друга страна, разнообразието е огромно. Колкото повече човек чете, толкова повече развива усет и критерии. Това е може би единственият начин да се навигира в едно толкова наводнено с идеи, подходи, стилове, брилянтни попадения, клишета, гениални хрумвания и фонов шум пространство.

Какви са Вашето мнение за ролята на литературата в обществото?

Ние наблюдаваме света, живеем в него и го досъздаваме и развиваме. Общество, което чете е по-образовано, по-способно на критично мислене, по-чувствително и възприемчиво към нови гледни точки и в крайна сметка по-трудно манипулируемо. Неслучайно първата работа на всеки тоталитарен режим е да се отърве от интелектуалците, от хората на изкуството и науката, от онези, които мислят самостоятелно и биха могли да увлекат и други да поставят под съмнение какво им се казва, че е правилно, добро, необходимо и вярно. Литературата и изкуството въобще са онова, което отдалечава обществото от състоянието на „хляб и зрелища“, където човекът е по-близо до първичните си импулси и инстинкти за самосъхранение и възпроизводство и вместо това го приближават до по-високите му проявления. До всичко онова, на което е способен човешкият дух. Тук има и още един нюанс. Има голяма разлика между литература и псевдолитература. Точно както има разлика между изкуство и развлекателна индустрия и между духовност и фанатизъм. Не е въпросът просто да се чете. Въпросът е какво се чете и дали то е разглеждано като нечия интерпретация и поглед и като начин да се обогатиш или като брошура и пътеводител за личностно развитие и достигане до заветна цел, била тя как да забогатеем, докато се къпем, как да станем богове, да ни харесва целият свят, да намерим любовта, или да измамим смъртта и да решим всичките си проблеми, докато спим и сънуваме. Или казано по-просто - литературата е прозорец, не тефтер с рецепти. И една от ролите ѝ е да се бори с невежеството, глупостта, жестокостта, ограничеността, сляпата вяра и примитивизма. Все неща, които водят обществото към доста тъмни места.

Какво бихте казали на хората, които не четат?

Трудно бих могла да им кажа нещо, защото вероятно няма да го прочетат. Но все пак ако могат да ме чуят бих има казала, че всеки човек има потребност от нова информация, стимулиране на въображението и досег с непознати и интересни неща. И ние намираме как да си ги доставим. Гледаме новини, гледаме телевизия, сърфираме в интернет, ползваме социални мрежи, гледаме филми, слушаме музика. Но книгите, добрите книги, имат една съществена разлика. Карат ни да мислим самостоятелно. Обръщат ни внимание на неща, които често не забелязваме, поставят ни в ролята не на пасивен наблюдател, който консумира и бива забавляван, залъгван, а понякога откровено лъган, подвеждан и използван, а в ролята на човек, който преживява и съпреживява, разсъждава, открива нещо за себе си, развива се, обогатява се и в крайна сметка става по-устойчив на външно влияние, по-мислещ, по- възприемчив, по-добра версия на самия себе си. Но от друга страна… Забравих кой го беше казал, но: „Ако вярвате на всичко, което четете… по-добре не четете.“

---

Бела Харитова е съавтор на книгата "Самодива" - истини и легенди | Част II с произведенията "Самодива" и "Нощ в полето".